Skip to content

КАК НЕ СЪМ СЕ СЕТИЛ

Гледам старата дървена люлка.
Как не съм се сетил досега за това –
баба в нея е месела тестото – на светлина от светулки,
а после е лягала като бяла пита в нощта.

И дядо си е отчупвал от питата залче голямо.
Как не съм се сетил досега за това –
залчето е била мама, а после мама
ми е дала от залчето една троха.

Гледам старата дървена люлка.
Как не съм се сетил досега за това –
баща ми през лятото е събирал светулки,
за да светят на челото ми през нощта.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *