Skip to content

КАМЪНИ В РЕКАТА

Откъсват се от хиляди години
и от върха на бялата скала
отиват да изкъпят своето безсмъртие
в реката.
Това са черепите на скалата –
си мисля,
като гледам камъните,
които ту потъват,
ту изплуват в бързея.

Понякога край лъскавите им чела
минават риби
и бляскат с люспите си,
сякаш палят свещи.
Понякога по тях подскача
весело рибарче
и е прекрасно,
че остава сухо
чак до края на водата.
Понякога стадо кози
идва в дълбокия следобед
и се покланя на това,
че между камъните
глътките вода
са дълги и студени.

Не знам какво да правя
с толкова рождени,
кръгли същества.
И с толкова търкалящи се висини
не знам какво да правя,
освен да им измия тъмните коси,
а после да седя
и да ги гледам,
докато се стъмнят.

kamuni

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *