Skip to content

КАМЪЧЕ

Затварям очите си… Като камъче се търкалям по склона.
И петънца, и точици, точици под клепачите ми се гонят.

Под клепачите ми е космос и петънца, петънца и съзвездия.
Господи, как си направил така – със затворени очи да гледам?

И как си направил така, че камъчето се търкаля и свети?
И вижда всичко наум – като камъче от небето?

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *