Skip to content

КАРТИНА С ЛЕТЕН ВЯТЪР

С влажна муцуна се навира във врата ми вятърът –
какво малко теленце е вятърът,
какъв скакалец върху моята сламена шапка,
какъв дълъг и зелен ветрец,
каква скачаща сянка.

И каква възхитителна разлюляна картина,
от която косата ми не може да си почине.
И какво движение,
и какъв покой накрая,
и каква тишина
по ухото на заек.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *