Като ходя на протестите, ми се струва, че не ходя, а прелитам от едно време в друго – за малко, но прелитам.
Като ходя на протестите, видях една бременна жена, която седи на столче. Надявам се след време детето ѝ да подскача и да си играе точно тука.
Като ходя на протестите, виждам едни политици, дето по-добре да не ги бях виждал.
Като ходя на протестите, виждам шлемове, щитове, палки и боксове. И кръв. И се питам – какъв ли филм снимат точно сега.
Като ходя на протестите, не виждам много добре, но се надявам, когато лютивият спрей се разсее, да видя колко красиво е наоколо.
Като ходя на протестите, виждам гълъби да се къпят във фонтана и се надявам да са станали бели.
Като ходя на протестите, виждам и сенки, които хвърлят павета и бомбички по полицаите. Уж сенки, а хвърлят силно и отдалече. Виждам и водни оръдия, а ги мисля за слонове от цирк или за детски водни пистолети.
Като ходя на протестите, винаги закъснявам – даже по-рано да съм там, винаги закъснявам.
Като ходя на протестите, виждам един светофар, който свети само зелено. Най- мъдрият светофар.
Като ходя на протестите, видях едно момче с каска и лопата и ми е хубаво да си мисля, че каската ще го пази, а с лопатата след време ще копае в градината си.
Като ходя на протестите, видях едно куче, което си говореше с хората и беше съвършено съгласно с техния гняв. И кимаше с глава.
Като ходя на протестите, понякога сядам да си почина на тротоара и виждам каква голяма улица само е тротоарът.
Като ходя на протестите, не виждам много от приятелите си, но се надявам, че тъкмо сега те пишат стихове и стиховете им са красиви.
Като ходя на протестите, винаги е сутрин – даже вечер да е, пак е сутрин.
Be First to Comment