Skip to content

КИНО

Защото се свършват годините и брегът отведнъж се свлича,
си мисля да отидем на кино и да си гледаме в тъмното очите.

Ще бъде хубаво, докато в салона ухае на пуканки и драми,
ние да се промъкваме към телата си и да ни няма.

Да седим един срещу друг и да станем високи, високи,
и да седим, и да треперим, и да пътуваме във всички посоки.

Ще бъде велико, ако от филма не видим нищо от начало до края
и изпием две патрончета водка, и пуснем патрончетата да се търкалят.

Ще бъде велико, ако свирна с уста и скоча на облегалката на стола
и ако в салона има пълно, пълно отсъствие на хора.

Ще бъдем най-добрите гледачи на филми, които си гледат очите,
защото се свършват годините и брегът отведнъж се свлича.

И си нахлупвам козирката на шапката,и си слагам лекарствата в якето.
И ти казвам да отидем на кино – където се свършва земята.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *