Skip to content

КИСЕЛО ЗЕЛЕ

         Най-хубавото на тази есен е, че можеш да си поръчаш зелето онлайн. И други години са карали зелето по къщите с каруци, но сега е онлайн – зеле по интернет. И не го доставят с каруци, а с едни четвъртити камионетки, бели като кутии.
         Красива работа е да ти докарат зелето пред блока в камионетки, бели като кутии.
         Зелките са в прозрачни найлонови чували и хубавите им глави се виждат отвсякъде. Ковид облечени продавачи на онлайн зеле, с космонавтски костюми, стоварват чувалите с уважение и със смирение пред тази есенна неотменност. Неотменност е есента, листопадът и той е неотменност, неотменимо е и зелето.
         Комшията и жена му приемат чувалите със зелките с блясък в очите.
         – Това ще става кисело зеле! – Казва комшията и подпира с един от чувалите входната врата. Така входната врата е широко отворена и останалите зелки могат да влязат в блока като у тях си.
         Някаква омотана с шалове и със страх женица се спъва в чувала на вратата и той се търкулва по стълбите. Отвързва се този прозрачен хубавец и зелките почват да бягат и да подскачат.
         Горд и свободолюбив зеленчук са зелките. И в чувал да ги завържеш, все ще намерят начин да се освободят и побегнат.
         Комшията и жена му настигат зелките, сякаш са непослушни деца, и ги завръщат в чувала.
         Комшията е счетоводител и носи поне четиридесет и осми номер обувки. Добър човек е, но ходи като обут с плавници и затова сигурно ми се привижда, че не събира зелките, а плува към тях в развълнуваното столично море.
         Жена му е учителка по френски. Дава частни уроци и съм чувал, че държи да поправя домашните работи на учениците си докрай. Много ги редактирала, казват.
         И сега почва да редактира зелките. Уж ги събира, а веднага им къса горните листа като на тетрадки. И зелките остават без нито едно сгрешено листо – стават правилни.
         – Това ще става кисело зеле!  – И главният стопанин на разпилени зелки е задъхан, но щастлив, защото на всичко отгоре и асансьорът работи, а техният апартамент е на осемнайсетия етаж.
         И си представям аз следната картина – струпали са счетоводителят и учителката по френски език зелките на масата си в кухнята. Масата е близо до прозореца и зелето оглежда пейзажа отвисоко. Виждат зелките облаци. Под облаците виждат Витоша, под Витоша – Бояна – някак далечна, после виждат дипломатическите блокове – смалени. И накрая зърват хората – малки като мравучки, някъде долу на земята.
         И самочувствието им на зелки се покачва и те стават най-важните в света и в есента.
         Още повече, че една кулинарна бг звезда сподели по телевизията, че си идвала от Дубай само заради киселото зеле. Обожавала го и си идвала да му се любува и да го вкусва чак от Дубай.
         Всичко хубаво, но ако може това есенно съкровище на витамини и щастие да не се казва кисело зеле. Нека се казва есенно или даже прекрасно зеле, но кисело лично на мен малко ми разваля настроението.

Публикувано вПУБЛИЦИСТИКА

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *