Skip to content

КОГАТО НЕ ТЕ ВИЖДАМ

Когато не те виждам,
си представям целия ти говор –
с отсъствията на подробности,
с беззвучията,
с тениската от памук.
Това е биология,
фонетика
и христоматия
на моята умора.
И съкрушителният ми инстинкт –
да търся в кожата и в дрехите ти звук.

И те видях,
като си лягаш върху хоризонта,
и си помислих,
че земята не е кръгла, а легло.
И чух как рамото ти лекичко пропука,
и си спомних,
че аз спя винаги на края на сезоните –
като есенно листо.

И те видях да се отронваш
в моите фантазии
и думи.
И без да подозираш
колко звучни пластики съм съхранил,
вървиш нанякъде…
И ми се струва
толкова разумно
да ти разкажа,
че аз не мога нищо повече
и че изобщо не съм бил.

Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *