Skip to content

КОГАТО ТИ РАЗКАЗВАМ

Когато ти разказвам за смъртта,
аз никога не ти разказвам
селското ни гробище –
с картофите,
чиито черепи
проблясват във пръстта,
и с белоцветните
и вишневите
облаци
отгоре.

Когато ти разказвам за смъртта,
аз ходя до небето
и садя картофи.
И без да виждаш,
цял живот
ти махам със ръка –
от белоцветните
и вишневите
облаци
наоколо.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *