Skip to content

КОЕ Е ПОВЕЧЕ?

Умираме да измерваме всичко в количество. Кое е най-много, кое е още повече, кое е най-много повече. Главно това ни интересува.
Индия е с повече население от Лихтенщайн.
Дунав е по-дълга река от Перловската.
Васил Божков е по-богат от братовчед ми Милчо от Гложене.
Яйцата от птицефермата край Плевен са повече от яйцата на Фаберже.
И Димка Павлова – поетеса, е написала повече стихове от Дебелянов.
И какво? Какво от това?
От доста време политикани, социолози и още все такива видни екземпляри ни набиват в главите, че хората на протестите трябвало да са двеста хиляди, за да падне властта. Как са изчислили и измерили, че трябва да са точно двеста хиляди, не знам. Но това е посочената заветна цифра, за да си идат феодалите от управлението.
Игра – това е игра на балони, на големи политически балони.
Ако бяха излезли двеста хиляди души, щяха да кажат, че са нужни триста хиляди, после – че трябват половин милион. И така – докрай, и така завинаги.
Снощи слушам водачите на митинга – и те се хванали на това хоро. Много сме – викат от микрофона – от Президентството, та чак до края на Двореца сме и от Министерския съвет сме стигнали до паметника на Света София.
Сигурно на другия митинг хората трябва да са до Вакарел и до Люлин.
Това е опасна пързалка и опасна аритметика, която винаги няма да излиза за протестиращите. Те все ще са на минус.
Асфалтът на магистралата винаги е по-дълъг от калната уличка в село Сливата.
Нападалите есенни листа винаги са повече от влюбените очи, които ги гледат.
Но по калната уличка в село Сливата се прибира в паянтовата си къща баба Ленка и това е по-важно от магистрала.
А очите на влюбените в парка виждат толкова много листа, които и хиляди есени не могат да натрупат.
Кое е повече – двеста хиляди души или една бременна жена, седнала на столче между протестиращите?
Кое е повече – двеста хиляди души или едно дете, което е на врата на баща си и маха със знаменце?
Кое е повече – двеста хиляди души или един гълъб, който пие от фонтана и после си измива очите и крилете с вода?
За социолозите и властта двеста хиляди е повече.
За мен не е .
За мен е достатъчно, че докато гледам към заспалите прозорци на Министерския съвет, един светофар спира да мига, слиза от стълба, на който е закачен и си тръгва за вкъщи. Дали е подал оставка, не знам, но свети целият в зелено, докато си отива.
Сега някой ще каже: „Ама това е литература. Така власт не се сваля.“
Вярно, литературата не сваля властта, тя само понякога сваля звезди и понякога светофари сваля от стълбовете пред Министерския съвет.
Дори разказват, че един път литературата била самият светофар, който свети само в зелено.
Но кой да знае дали е истина…

Публикувано вПУБЛИЦИСТИКА

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *