Skip to content

КОСА

Искам да си пуснеш косата с години.
Да я оставиш така – докрая да остарее.
И докато залязва, да е бяла градина,
в която моите пръсти живеят.

Моите пръсти обичат косата ти.
И дори залезът да ги изтрие,
ще протегна ръце и ще пипна косата ти,
и с ветрец от градината ще я измия.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *