Skip to content

КЪСНО ВЕЧЕР

Вървиш на метър и не зная още колко сантиметра от земята.
И си висока чак до жиците, и електрическа ти е косата.

Изпълваш си обувките с много памук и с малко равновесие
и пълниш джобовете си с изчезване на тъмни кестени.

Изтриваш дънките на коленете си, както си триеш устните,
изпръхнали от страх, че винаги е късно;

изпръхнали от вятъра, който, ревнив на ъгъла,
разбърква светлините – като пера от гълъби.

Но ти си идваш винаги високо по прозорците
и както газиш в шумата, подритваш едно орехче.

И него скриваш в джоба си – при кестена и тъмното.
Обичам да си идваш, като пашкул загърната.

Обичам да ми казваш: „Студено ми е цялата“.
И аз да те прегръщам като гореща баня

и да ти къпя думите, които днес си казала,
и после да ти кажа: „Вече съм много гладен.“

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *