Skip to content

КЪЩАТА С МНОГО ЛЕГЛА

В тази къща има много различни легла –
като различни книги или музикални инструменти,
като енергии, в които нощта е била
светеща. И без да си тръгва сутринта непременно.

Едно от леглата е стихотворение с черешов вкус,
писано в края на май или може би в юни.
И точно то – с продължителна човка на кос –
веднъж в годината кълве пълнолуние.

За леглото с цветните сфери и тръби от метал
се говори, че свири безсъние.
И само неговата музика е ритуал,
когато с разсъблечена нота се върнеш.

Леглото от явор е балада… И от другия свят
през прозореца влизат лози и си спускат косите.
И говорят за нещо… И захвърлят зеления плат.
И през същия този прозорец леглото полита.

Нелогично, но сърцето от пружина тупти.
И е странно това смесване на фолклор и трепет.
Пружинено легло… Фантастично… Защото ти
скачаш по него и пипаш небето.

Небето е ниско и ти помниш наизуст този час.
Ореховата спалня… Ореховата спалня е всичко…
Тя е цялата къща… И един непреминат атлас –
с пресечени линии и изящно наболи тревички.

Ореховата спалня не сънува – тя е целият сън.
Тя е столът и масата, и двете чаши.
Тази къща е с много легла. Но аз не съм
човекът, който бавно постила леглата.

Тази къща си има стопанин. И той
блъсва стъклата и казва да си взема чадъра.
Идва вятър. И дъждът рецитира покой.
А дъждът, както винаги – е убийствено хубав.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *