Skip to content

Любими поети с любимо стихотворение Елисавета Багряна

Като малък си мислех, че Багряна означава боичка, цвят някакъв, багра. После разбрах, че значението на псевдонима било багрянородна – родена с власт, нещо като императрица на поезията. И защото Императрица на поезията звучи доста надуто, ще го кажа така: Елисавета Багряна е Жената на българската поезия.
Веднага се сещам за това, което са ни учили в училище – че поезията ѝ била бунт срещу патриархалните норми, еманципация, стихия, че била волност и още какво ли не.
Така е, но поезията на Багряна е преди всичко завръщане. Завръщане на женското лирично начало на своето изконно място – при земята, при пътищата и вятъра и при любовта, която е избрана от сърцето.
Стиховете на голямата наша поетеса не чупят, не рушат, не разбиват, както непрекъснато се повтаря. Тъкмо обратното – те възстановяват, съединяват, раждат и се опиват от мисълта, че раждат любов.
Казват, че още докато набирали „Вечната и святата“, печатарите си вземали по някоя кола, четели стиховете ѝ, радвали им се, носели ги вкъщи.
Така сигурно се е зарадвала и слисала едновременно Багряна, когато видяла първата си стихосбирка, стоварена на купчинки пред вратата си. „Вечната и святата“ чакала своята майка пред вратата ѝ. Какъв по-голям знак от това?
Оставям настрана и отминавам с мълчание всякакви клюки, злоби, зависти, лъжи и опити за огорчения, които съпровождат живота на поетесата. То слънцето, дето е слънце, не може да угоди на всички, та Багряна ли?
Главното е друго – с поезията на Багряна нашата лирика отиде по света толкова естествено, колкото е естествено да седи между цветята в градината, у дома си.
Тя можеше да прави със стиха всичко и направи всичко – и битие, и сълза, и рождения, и обич, и грях, и съзерцания. От бита и от обичаите ни направи поезия.
Багряна сътвори от стиха жена. Тя е нашият матриархат в поезията.
На следовничките ѝ ще пожелая да четат по-внимателно голямата поетеса и да не бъркат кухнята и леглото със свободата и властването. И да не бъркат перченето и позите със силата на духа и характера. Ще им пожелая повече талант и по-малко гримаси. Но това между другото.
Поетът Найден Вълчев на времето направи така, че и аз можах да присъствам на един от последните ѝ юбилеи в дома на Яворов на улица „Раковски“ в София. Бях толкова развълнуван, че нещата от вечерта ми се сливат, но едно си спомням много добре – чувам как Багряна повтаря полу на шега, полу на сериозно:
– Няма ли мъже тука, да ме покани някой на танц? Така ми се танцува!
Велика поетеса – с дух и талант, достойни за поклон.
Стихотворението, което избрах от Багряна, за мен е най-хубавото българско любовно стихотворение. Нямам колебания. Простотата, силата и осезаемостта на чувствата са недостижими, а стиховете „не те измести никой в тази къща, в която всъщност и не влезе ти“, казват всичко за живота и за поезията. Това стихотворение е майка на любовта.

НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ

Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа – недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал –
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон…

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг –
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоят пулс тупти –
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *