Skip to content

Любими поети с любимо стихотворение ПЕТЪР АЛИПИЕВ

За Петър Алипиев се говореше, че е странна птица. Пишел рядко, по едно-две стихотворение на година само и всичките били хубави. Коментираше се също, че книгите му винаги се казвали „Лирика“ и вече към написаните стихотворения прибавял по няколко нови.
Като казах, че за него се говореше като за странна птица, да кажа, че за мен това е птичето кадънка. Някак си от само себе си ми остана в главата и в сърцето неговото стихотворение „Смъртта на една птица“, което аз наричам „Кадънка“.
Чета и харесвам много негови неща, но като чуя Петър Алипиев, и виждам кадънка. Кадънките са шарени, топчести и накокошинени, с много жълто около човката и по челото и с червени и черни петна по перата. Нещо като големи цветни врабци.
Като четете за кадънката на Алипиев, сигурно ще усетите фолклорни интонации, Яворови интонации даже. Но именно в това преливане на традиции е силата на нашата поезия.
Много харесвам и стихотворението „Лисиче“, защото усещам в него нещо йовковско – митично и мистично. Неразгадаема работа.
Знам със сигурност обаче, че Петър Алипиев е мяра за поезия, че поезията му е сдържаност и повествователност, природа и естественост.
Знам, че е бил и мяра за поведение, че не си е поплювал нито в стиховете, нито в живота. Като чета какво е мислел и говорел, като знам какви книги на прехвалени лирични божества справедливо е върнал от издателството, си викам: Браво на таланта! И се сещам какво му е коствало това.
Взирам се в негови снимки – корав човек, корав мъж, корен, измъкнат от земята. Самотен корен.

СМЪРТТА НА ЕДНА ПТИЦА

Между камъни, коприва,
на цъфтяща трънка,
в местност неорана, дива,
сви си дом кадънка.

Висне над гнездото меко
кукувича прежда.
Лъхне вятър отдалеко,
клончето привежда.

Душно е, гори, припича.
Тя яйцата пази.
Заек някъде притича,
облак тъмен лази.

Ето го – гърми в полята,
слънцето затули,
вятър клонища замята,
град листа обрули.

Падаха връз нея бясно
удари корави.
Ви се тя в гнездото тясно,
но не го остави.

Немощна, криле разпери
до гнездото вънка.
Сутринта овчар намери
мъртвата кадънка.

Петър Алипиев

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *