Skip to content

ЛЮБОВНА ПРИКАЗКА

Пръстите на краката ти са като гребени.
И си играеш с косите ми, и решиш косите ми зелени.

И цялата поляна знае, че ми се радваш много
и че от слънцето телата ни са станали рохки и ментови.

Какво да си мисля повече, освен да не мисля нищо?
Лежим и къртичините край нас като момичешки гърди поникват.

И са мургави и остри гърди, и в маранята приличат
на разсънена светлина, която гърба си напича.

И устните ти не спират и ходят по мен навсякъде,
и търсят слюнчица и пот, и солени изворчета, и мляко.

И търсят долини и хълмове, и бенки, и многоточия,
и гласни, и съгласни звукове, и всичко друго наоколо.

Ти знаеш добре, че това е игра, която убива,
но бълбукаш и цъфтиш, и дишаш, и цветята като бебета повиваш.

И ги люлееш, и им разказваш приказки от друго време,
и седиш като пиленце голо на моите слаби колене.

Ти, ручейче мое подскочило, ще станеш облаче бяло,
ще станеш капка и камъче, търкулнато насред одеало,

ще станеш равнец и мащерка, и кученце, и пеперуда,
а аз ще лежа на поляната и на вечерта ще се чудя.

И пипам краката ти боси и пръстите като гребени,
и кокалчетата заоблени, и разпилените венички,

и зная, че ти си мъничка – по-малка от питка житена
и по-сладка от една дума, забравена на езика.

И те обичам колкото заекът си обича ушите.
И чувам как спира времето и как си лягат тревите.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *