Skip to content

ЛЮБОВНО СТИХОТВОРЕНИЕ СЛЕД ДЪЖД

Небето вече е по дънки.
Разкъсаните облаци и бялата им кожа светят.
И е модерно, удивително и тънко
да се измъкваш пред очите ми
и да разхождаш цялата си тайна
като мокро цвете.

Не знам къде да гледам –
високо горе ли, или пък на полето в гардероба.
Обичам твоята ленива елегантност да си бледа,
а после – сред пастелите на майската трева,
да си красива много.

Обичам твоя дрезгав тембър
и звуците, които се протягат и бълбукат.
Дори това кривене на крака ти толкова обичам,
че мога да изправя сянката му
и да я помоля
да остане тука.

Обичам след дъжда да ме измиваш
със спомени за дъжд и с необятни капки.
Обичам между нас да има намерения и линии
и линиите да отиват толкова дълбоко,
че да бъдат сладки.

Сега, когато дънките са цялото небе
и някак си не е прилично да събличам синевата,
аз те обичам колкото кайсия
в джоба на дете.
И колкото сандалите на същото дете,
захвърлени в тревата.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *