Без тебе нощта е като ада –
само че с пламъчета по тавана.
Ти си денят, в който светлината е млада
и аз мога с ръка да я хвана.

Ти си денят, в който никога не се мръква
и нощта си стои вкъщи.
Ела и нека отидем на църква,
и да си купим еднакви кръстчета.

Твоето кръстче да е малко и дървено,
а моето да е само твое.
Без тебе никъде не ми се мърда,
не ми се излиза от очите ти и покоя.

Без тебе не ми се пие ни вода, ни вино,
не ми се яде и не ми се говори.
Затова мога да ти кажа единствено,
че без тебе небето не е най-горе.

Затова млъквам. Млъквам, но буквите
сами се нареждат в изречения.
Без тебе нощта си няма утро,
затова не мърдай от мене.

И да не си посмяла да мислиш
нещо различно от тихо.
И не ми казвай, че белоцветните вишни
ги има и в други стихове.