Skip to content

ЛЮБОВ

Когато ме гледаш, искам да се виждат очите ти,
когато се смееш, искам да се виждат зъбите ти,
когато говориш, искам да се виждат думите ти,
когато ме прегръщаш, искам да се виждат ръцете ти,
когато заспиваш, искам да се вижда сънят ти,
когато се будиш, искам да се вижда утрото,
когато си тръгваш, искам да се виждат косите ти
и нозете ти също.

И тогава ще ти кажа: „Ела си!“
И ме гледай от сутрин до вечер,
и се смей като сняг,
говори ми възхитително бавно,
прегърни ме от глава до пети,
подари ми луна от съня си,
събуди ме на края на утрото
и недей да си тръгваш, защото
за косите ти купил съм гребенче,
за нозете ти имам легло.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *