Skip to content

ЛЮБОВ

Одеалото, с което те завивам,
е точно колкото е есента
в очите ми.
Завивам топлия ти хляб
и тялото,
димящите крайбрежия
и долината
и майчинството ти завивам
с есента.

Завивам те,
за да не се страхувам,
че дрехите ти имат отражения,
с които ти минаваш
през сезоните.

Завивам те
с безсилие
и с пръсти,
които обикалят в кръг,
докато спиш,
без да докосват
есента
и твоето изящество.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *