Skip to content

ЛЮБОВ

Не лунните, а нашите пътеки
са най-красивите в морето.
А нашите пътеки са представи
за бели камъчета с обло изражение.

Това ми казваш винаги, когато
сме в планината с тихи водорасли.
И винаги ми казваш,че това е
потъването наше в планината,
дошла да си ни вземе от брега.

Обичам те, защото ме объркваш,
защото е несвързан словоредът ти
и винаги не знаеш нищо точно,
освен че се отдалечаваме от сушата,
като лежим в ливадата с делфините.

Обичам те, защото пътешествам
около тялото ти – голо от фантазии,
около глезена и мачтата на шията,
около морската ни болест да сме влюбени,
около цялото безсилие, с което
аз не съм виждал никога море,
по-хубаво от планината
с камъчета по пътеката.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *