Skip to content

ЛЮБОВ

Един слънчоглед и една слънчогледица млада
се гледат и им капят звезди от очите.
Господи на вечерта и на вечерната прохлада,
направи слънцето да не си дойде никога.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *