Skip to content

ЛЮБОВ

За да влезеш под кожата на снега,
трябва да си капка топла вода
или кокиче, което
е най-малката милосърдна сестра
на земята.

За да влезеш под кожата на дървото,
трябва да си пролетен вятър
или кълвач,
или мравка, която си мисли,
че пътува в метрото
и слиза, където започва небето.

За да влезеш под кожата на змията,
трябва да си прах
или горещина от следобеден камък,
трябва да си уплашена боса пета
или тишина, около която
се навива змията.

За да влезеш под кожата на далечината,
трябва да си купиш обувки от денонощие
или перо от птица, която не ходи никъде
освен до красивото синьо дърво
на края на космоса.

За да влезеш под кожата на къщата,
трябва да си легнеш в леглото
и топлината да е бавна и много.
И когато заспиш, да си толкова хубав,
че да няма къде да отидеш.

За да влезеш под кожата на човека,
трябва да му купиш пуловер
и да лепнеш на носа му снежинка.
И, разбира се – още едно-единствено нещо,
без което човекът не може…
Но не зная какво.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *