Skip to content

ЛЯТНА ГРАДИНА

В градината с узрелите домати грее слънце
и грееш ти.
Един домат не иска повече да е червено съзерцание
и скача на земята.
И устните му се разпукват, и потича сок.

Така е хубаво, че сокът стига устните ти
и имаш семчици по устните,
а моите се червенеят и изпръхват.

В градината с узрелите домати има грах,
малини, даже две-три тикви.
И сянка, за която лешникът не иска благодарност.

Така е хубаво, че имаш петънца от лято по езика си.
Така е хубаво, че имаме градината
с узрелите красиви намерения.
Така е хубаво, че лешникът си сваля шапката
и ни похлупва с нея, докато изчезваме.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *