В градината с узрелите домати грее слънце
и грееш ти.
Един домат не иска повече да е червено съзерцание
и скача на земята.
И устните му се разпукват, и потича сок.
Така е хубаво, че сокът стига устните ти
и имаш семчици по устните,
а моите се червенеят и изпръхват.
В градината с узрелите домати има грах,
малини, даже две-три тикви.
И сянка, за която лешникът не иска благодарност.
Така е хубаво, че имаш петънца от лято по езика си.
Така е хубаво, че имаме градината
с узрелите красиви намерения.
Така е хубаво, че лешникът си сваля шапката
и ни похлупва с нея, докато изчезваме.
Be First to Comment