Skip to content

МАЙКИ

Изтънява, изтънява на косата ми косъмът
и полека се смаляват водите на Вита и Осъма.
Потреперват, потреперват коленете ми слаби пред залеза,
а край мене вечерта се разхожда и размахва ръкави.

И се чудя в тази сетна минута, милостиво оставена,
дали Осъма или Вита за опашката бяла да хвана,
дали Осъма или Вита да помоля да ме вземат нататък
и с реките на моята кръв да изчезна в полята.

И се чудя в тази сетна минута, дето свършване няма,
дали двете реки са реки, или са ми мама и мама.
А пък моята майка Мария вече вдига прането с легена
и отива да пере под луната, и не ще да ме вземе.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *