Skip to content

МАЛКИ ГРАДЧЕТА

Малки градчета – хората си омесват и потта, и шапките,
омесват си приказките и жените, и хляба.
Ходят един до друг и един след друг и стъпките им са ласкави
и по-далече от техните погледи няма.

Малки градчета – ако падне перце, ще се чуе.
Ако падне снежинка, ще блести и ще киха.
Ако мислиш да идеш на гости, ще трябва да се събуеш,
ако мислиш любов – ще трябва да мислиш тихо.

Малки градчета – колкото да си разходиш душата.
От единия до другия край са петнайсет минути.
Десет – да си кажеш: „Аз вече отивам някъде“
и пет – да се върнеш с кутия локум, която си купил.

Ако вземеш локумчето и оближеш пудрата захар,
ще остане петънце по носа ти и по езика ти.
И тогава ще оставиш кутията и ще заплачеш,
защото от теб не остава нищо и никой.

Защото в малкото градче си се смалил до копче
и сега няма кой за тревата да те зашие.
Само една оранжева котка се върти и по дивана ти дращи
и с лапите си иска следобеда да изтрие.

И тогава през прозореца се чува шляпане на обувки
и музика, и после камбана и всичко там каквото се чува.
И един местен вестник с размазани главни букви
се върти из въздуха и като балон се надува.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *