Skip to content

МАЛКИ ГРАДЧЕТА

Малки градчета – хората си омесват и потта, и шапките,
омесват си приказките и жените, и хляба.
Ходят един до друг и един след друг и стъпките им са ласкави
и по-далече от техните погледи няма.

Малки градчета – ако падне перце, ще се чуе.
Ако падне снежинка, ще блести и ще киха.
Ако мислиш да идеш на гости, ще трябва да се събуеш,
ако мислиш любов – ще трябва да мислиш тихо.

Малки градчета – колкото да си разходиш душата.
От единия до другия край са петнайсет минути.
Десет – да си кажеш: „Аз вече отивам някъде“
и пет – да се върнеш с кутия локум, която си купил.

Ако вземеш локумчето и оближеш пудрата захар,
ще остане петънце по носа ти и по езика ти.
И тогава ще оставиш кутията и ще заплачеш,
защото от теб не остава нищо и никой.

Защото в малкото градче си се смалил до копче
и сега няма кой за тревата да те зашие.
Само една оранжева котка се върти и по дивана ти дращи
и с лапите си иска следобеда да изтрие.

И тогава през прозореца се чува шляпане на обувки
и музика, и после камбана и всичко там каквото се чува.
И един местен вестник с размазани главни букви
се върти из въздуха и като балон се надува.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *