Skip to content

МОЛИТВА

Седя и гледам къде е Исус.
И виждам здравеца в каменното корито на двора.
Исус сигурно е зелен на вкус
и вкусът му е като на ветрец след умора.

Исус сигурно е щастлив като катерица на бор –
нали Той е най-високото клонче.
Седя и слушам как снежинките си направиха хор
и как небето пее още и още.

Нищо не искам, само да видя къде е Христос.
За Него съм готов да се кача на комина.
Готов съм да стана картофче, домат или магданоз,
готов съм да изчезна от градината, но да го видя.

И не за да му искам райско легло или удобен стол,
и не даже да му поискам стихотворения,
ами само така – да го сложа на масата като сол
и като филия хляб, отрязана за мене.

Искам му вкуса на този Христос,
цвета на отсъствието му искам и цвета на косата.
И само още едно нещо – опашка на кос,
за да му махам, когато се качва на небесата.

И ме е яд, че го няма, защото в градината отвън
едно бръмбарче мъкне сламки за църква.
И е прекрасно, че бръмбарчето си има хълм –
бучка пръст, над която никога не се мръква.

А аз седя и гледам къде е Исус,
и виждам как козите си идват, натоварени с мляко.
Исус сигурно е като сирене на вкус,
но това смее ли да го каже някой?

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

One Comment

  1. Роса Соколова Роса Соколова

    Как може да си толкова голям? И толкова ярък и категоричен , намерил най-точния израз и изказ … знам ли?
    Всъщност, има ли значение Исус какъв е на цвят, аромат, визия, … – важното е “ да го сложа на масата като сол и като филия хляб, отрязана за мене.“
    Докато бръмбарчето мъкне сламки за църква, няма страшно, Поете.
    Няма страшно и докато ти имаш сетивност за всичко това, докато ме слагаш на онази плоскост, на която гледам с твоите очи, вдишвам през твоите ноздри и дори цветовете са същите, …
    Благодаря ти! Думите да не спират да те намират!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *