Skip to content

МОЛИТВА

Седя и гледам къде е Исус.
И виждам здравеца в каменното корито на двора.
Исус сигурно е зелен на вкус
и вкусът му е като на ветрец след умора.

Исус сигурно е щастлив като катерица на бор –
нали Той е най-високото клонче.
Седя и слушам как снежинките си направиха хор
и как небето пее още и още.

Нищо не искам, само да видя къде е Христос.
За Него съм готов да се кача на комина.
Готов съм да стана картофче, домат или магданоз,
готов съм да изчезна от градината, но да го видя.

И не за да му искам райско легло или удобен стол,
и не даже да му поискам стихотворения,
ами само така – да го сложа на масата като сол
и като филия хляб, отрязана за мене.

Искам му вкуса на този Христос,
цвета на отсъствието му искам и цвета на косата.
И само още едно нещо – опашка на кос,
за да му махам, когато се качва на небесата.

И ме е яд, че го няма, защото в градината отвън
едно бръмбарче мъкне сламки за църква.
И е прекрасно, че бръмбарчето си има хълм –
бучка пръст, над която никога не се мръква.

А аз седя и гледам къде е Исус,
и виждам как козите си идват, натоварени с мляко.
Исус сигурно е като сирене на вкус,
но това смее ли да го каже някой?

Публикувано вПОЕЗИЯ

One Comment

  1. Роса Соколова Роса Соколова

    Как може да си толкова голям? И толкова ярък и категоричен , намерил най-точния израз и изказ … знам ли?
    Всъщност, има ли значение Исус какъв е на цвят, аромат, визия, … – важното е “ да го сложа на масата като сол и като филия хляб, отрязана за мене.“
    Докато бръмбарчето мъкне сламки за църква, няма страшно, Поете.
    Няма страшно и докато ти имаш сетивност за всичко това, докато ме слагаш на онази плоскост, на която гледам с твоите очи, вдишвам през твоите ноздри и дори цветовете са същите, …
    Благодаря ти! Думите да не спират да те намират!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *