Skip to content

МОМЧЕТА

Момчетата от детството ми
вече са старчоци.
Лицата им са като на бащите им, 
дошли, за да ги вземат от реката.
Гугутки,
риби,
камъчета,
пеперуди,
смоци
и цялото небе
са се отместили нататък.

Когато пиша за това,
аз си представям гуменки без връзки.
А гуменки без връзки
някога наричахме патъци.
И тъкмо да разкажа на момчетата,
че са узрели времето и бъзето,
едно магаре стига до реката,
пие,
после хълца.

И се събират всички същества,
които съществуват,
и се въртят,
и се търкалят в пясъка,
и се надвесват над водите…

Момчетата от детството ми
са момчета.
И ужасно се страхуват,
че техните бащи ги гледат
от върбите.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *