Skip to content

МОЯТА ЕСЕН

Есента ме здрависа. Боядиса ме в цветно
и листо от кайсия вместо устни ми лепна.

Татуира ми заек, който драска в ръцете,
и прошепна, че дюлите са заспали комети.

Есента си играе с цената на златото.
Подарява ни облаци с дъждовни карати

и ни прави по-плавни и по-дълго облечени.
Есента е дълбока и на пряспа обречена.

Есента е нехайна – има счупена кошница
и облича не рокля, а една денонощница.

И се шляе с нея, и прегазва боазите,
и очаква за всичко след това да разкажете.

Есента е изгубена, затова я събирайте
и високите ябълки цяла нощ рецитирайте.

Не забравяйте нищо – ни къпина, ни буква.
Есента се прегърбва. И с тояжка почуква.

Може би ще изчезне, може би ще остане…
Но снежинката вече две петлета нахрани.

И листото кайсиево ми напусна устата…
Есента е пораснала. И е много оттатък.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *