Когато си вървиш по улицата,
е моята любима гледка.
И улицата от началото до края ѝ,
е моята любима гледка,
когато ти се приближаваш.
Когато ми звъниш на входната врата
и електрическата инсталация
вибрира от любов,
е моята любима гледка.
Когато влизаш, без да съм отворил нищо
освен ризата си,
е моята любима гледка.
Когато притреперваш до леглото ми
и дрехите ти падат
като меки гилотини над следобеда,
е моята любима гледка.
Когато сме навсякъде във въздуха
и от телата ни се реят нереалности,
е моята любима гледка.
Когато под лъжичките ни има хлад
и диви плодове,
и мента,
и няколко пътеки
право към небето,
е моята любима гледка.
Когато спим и аз съм при устата ти,
която ми разказва,
че не бива да заспиваме,
е моята любима гледка.
И още толкова неща,
които вече не си спомням,
са моята любима гледка.
Be First to Comment