Skip to content

МОЯТА ЛЮБИМА ГЛЕДКА

Когато си вървиш по улицата,
е моята любима гледка.
И улицата от началото до края ѝ,
е моята любима гледка,
когато ти се приближаваш.
Когато ми звъниш на входната врата
и електрическата инсталация
вибрира от любов,
е моята любима гледка.
Когато влизаш, без да съм отворил нищо
освен ризата си,
е моята любима гледка.
Когато притреперваш до леглото ми
и дрехите ти падат
като меки гилотини над следобеда,
е моята любима гледка.
Когато сме навсякъде във въздуха
и от телата ни се реят нереалности,
е моята любима гледка.
Когато под лъжичките ни има хлад
и диви плодове,
и мента,
и няколко пътеки
право към небето,
е моята любима гледка.
Когато спим и аз съм при устата ти,
която ми разказва,
че не бива да заспиваме,
е моята любима гледка.

И още толкова неща,
които вече не си спомням,
са моята любима гледка.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *