Skip to content

МУЗИКА

Нямам никаква представа защо не умея да свиря на цигулка.
А някога дядо се опита да ме научи.
Не мога да свиря – мога само да гледам как дюлята
трепти и е жълто-зелена, и един кос я слуша.

И мога да гледам как косът си поклаща човката
и от това поклащане в листата бълбукат ноти.
Не мога да свиря на цигулка – на цигулка свири охлювът
и цигулката му е сребърна и мъничко мокра.

Не мога да свиря на цигулка. И на тревичка да свиря не мога.
Мога само да си представям какво е музика.
И си представям, че музиката е Бога
и косът, и охлювът… И разбира се – дюлята.

Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *