Skip to content

НА КАКВО МИРИШЕ ПРОЛЕТТА

Пролетта мирише на първата горещина,
от която ми отмаляват краката и ми се доспива.
Мирише на животинки, на коприва и светлина,
и на ключ от къща, която цяла зима изстива.

Пролетта мирише на прозорец, който гледа навън,
и на цветовете на пердетата,
и на образите от телевизорчето с малка антена.
Мирише на това,което вече не мога да съм,
мирише на поникнало стихотворение.

Пролетта мирише на изкъпана резеда,
в която врабчетата по оградата се целуват отново.
Тогава в градината влиза жена.
И жената мирише на моя пуловер.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *