Skip to content

На Трети март

На Трети март в България все още е зима. Макар че пролетта е хей там – зад оградата на къщата, на брега на реката, която дими, и в косите на разбудените храсти.
На Трети март в България все още е зима, но тънка и изчезваща. Кръпки от сняг съшиват продраната черджица на ливадата, тук-там проблясват минзухари и мирис на събуждане пълни очите с влага.
На Трети март в България думите още се чудят дали зимата не се е стопила и дали наистина не е пролет. И скачат думите като иглики от земята, и земята става шарена и замаяна. А какви са тези думи ли? – Мъка и Влага, Настръхване и Парене, Любов, Страх, Колебание, Свобода… И още – Гордост, Жажда, Небе, Преклонение, Подвиг, Чест… И още – Дете, Майка, Гнездо, Щъркели, Надежда.
На Трети март в България все още е зима и пролетта е само няколко стръка.
Един стрък пролет за това, че имаме история и че ни има.
Един стрък пролет за това, че имаме география.
Един стрък пролет, че имаме къде да отидем и да помълчим.
Един стрък пролет за това, че е Трети март.
На Трети март в България винаги една снежна топка е равна на една сълза от Балкана. И на една детска олелия.
Това е нашият Трети март – снежна топка, която се топи на слънцето и ние гледаме и ни е хубаво.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *