НЕПРЕСТАННО

Какво да правя – непрестанен съм…
И непрестанно те обичам много повече.
И се разхождам с изречения по тялото ти,
и правописът ми е многоточие от бенки.

Какво да правя с толкова подножия?
И слизам от часовника до пулса,
измервам глъбината и вкуса му
и го опитвам,
за да бъда сигурен,
че е солен,
дълбок
и непрестанен.

Какво да правя с толкова окръжности?
И обикалям около планетите,
и искам да докажа,
че животът
е взрив
от мляко,
устни
и изчезване.

Какво да правя, като съм изчезнал,
а не преставам да си мисля винаги
как ти събличаш своето изящество
оттатък звуковата бариера
на стиха ми.

Как да те стигна с неподвижни думи?
Пространството люлее словореда си
и аз се хващам за едно перце отнякъде
и го разресвам,
за да бъде хубаво.

Какво да правя, като непрестанно
си мисля да напиша нещо хубаво
като това,
че трябва да отидем
и да се запознаем с хоризонта?

И може би това,
че трябва копчето
на роклята ти
да е само алено…