Skip to content

НОЩНИ ЧЕРЕШИ

Черешите вече залязват и скриват червените си физиономии.
И само ти, моя любов, отиваш и береш в кошница покоя.

А покоят, когато го трупаш в кошница, прилича на звезди от череши.
И ти береш, и плодовете разкошни като фенерчета нощни светят.

И ти береш и кожата ти е алена, и пръстите лепнат от захар,
и си жена – от череши направена и от капчица птиче мляко.

И ти береш, а аз се страхувам, че черешите изчезват
и утре сутрин скорци като буря ще изкълват плодовете последни.

И ще останат само костилки и капки, и пръски червени.
И ти ще видиш, додето те милвам, че си късала череши от мене.

И недей да се плашиш – това е всичко – обрани са облите дяволи.
А аз те обичам колкото птицата обича децата си да храни.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *