Skip to content

ОБАДИ МИ СЕ!

Обади ми се незабавно и тъжно!
Обади ми се с думи,
които не помниш, че знаеш!
Подреди ги така,
че да чувам как дишаш
от страх
и мълчиш,
и долиташ при думите.

Подреди ги така,
че да бъдат като ябълки обли,
като шипки червени,
като охлюви влажни и сребърни,
като свраки навсякъде,
като тъмни бръшляни
и внезапни води,
като дълги ливади
от билки
и отровни понятия.

Обади ми се незабавно и тъжно!
И недей да подреждаш словореда си
никак,
освен може би само така –
да те чувам.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *