Skip to content

ОБЕДНИ ТЕОРИИ

Ако изобщо ходя някъде, аз гледам през прозореца.
И си представям тънките зелени облаци,
нарязани на кубчета.
И си представям как на обед в маранята тараторена
ядем с една лъжица и блуждаем с устни.

Аз ти разказвам,
че ако е юли – времето ще спре.
Според една теория накрая времето
изчезва и замръзва.
Ти спираш да живееш…
Но донасяш много лед
и тараторът ни,
направен с облаци и изнемога,
оживява.

Според една теория не съществуват край и хоризонт.
Представяш ли си –
там, на края, хоризонтът ставал огледален.
Аз спирам да живея…
Кубчетата лед излъчват полутон,
след който всичко е обърнато обратно в тази стая.

Обърнат ни е обедът… И облаците със зелена кръв
са станали градина
с удължени и разтеглени понятия.
Обичам да обядваме така – високо повече от дъжд
и абсолютно сигурни,
че няма да се върнем на земята.

Обичам да те лъжа,
че разбирам нещо от това,
което чух за времето,
за хоризонта и обърнатия смисъл.
Ако сега е обед, ми подай солта
и гледай как кристалчетата ѝ изчезват тихо.

 

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *