Skip to content

ПАПРАТ 

Обичах те в минало несвързано време.
С несвързани думи те посадих.
Сега от саксията кой ще те вземе –
разчорлена папрат в премалелия стих.

Римувана дълго, ти нямаш защита.
Косите зелени са без аналог.
Всяка бъдеща чаша е много изпита.
И светулката бъдеща е отдавна без ток.

Ако сипя вода и удавя лицето,
надали страховете внезапно ще спрат.
Аз съм нежната мащеха на цветовете,
ненакърмила нищо на своята гръд.

А така те обичах, че ми става безсилно,
както става безсилно на изчезнал поет.
И очаквам косите ти така да ме жилнат,
както жилят пчелите, полудели без мед.

И несвързано дишам… И защото те нямам,
се завивам с по-зелена от папрат тъга.
И невидимо пиша с ръка разлюляна,
както вятърът пише, без да пише с ръка.

Публикувано вТЪНЪК ДЪЖД (2013)

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *