Skip to content

ПЕПЕРУДА В ДЪЖДА

Валеше дъжд. И с мокър глас
полепнах в цветето накрая.
„Какво си мислиш?”- казах аз.
А то: „Благоухая…”

Защото имам две крила,
оставени ми свише,
му казах: „Моля те, ела!”
И досега го дишам.

И както с цветето летим,
за цветен дъжд се мислим.
Дъждът вали неуловим.
Дано да ни разлисти.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *