Skip to content

ПЕПЕРУДА В ДЪЖДА

Валеше дъжд. И с мокър глас
полепнах в цветето накрая.
„Какво си мислиш?”- казах аз.
А то: „Благоухая…”

Защото имам две крила,
оставени ми свише,
му казах: „Моля те, ела!”
И досега го дишам.

И както с цветето летим,
за цветен дъжд се мислим.
Дъждът вали неуловим.
Дано да ни разлисти.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *