Skip to content

ПЕСЕН

Не е като да си поръчаш ракия
или две, а после да спреш.
Живот е това – ще те напие,
ще си поплачеш и ще умреш.

И как да го мериш на литри и глътки,
на съмвания и мрак?
Живот е това… И става късно,
и пада, и пада сняг.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *