Skip to content

ПЕТЕЛ

Направен е от парче шарена черга, от бодил и от изгрев. Направен е от скъсан сън, от слънце, което се перчи, и от любов. А любовта му е разперена и върви настрани, и залита, и се върти, защото е петльова любов.
Петелът е монахът на зората, апостолът на слънцето, който през нощта три пъти кукурига и три пъти се отказва от мрака.
Петелът е и палячото в цирка на задния двор, жонгльорът с пера и човекът с дългия нос.
Той е директорът на училището за пиленца, страшилището на червеите, мускетарят на кокошките. Петелът е топката сняг, която се е запалила и свети. Той е гвардеецът с красива униформа, който е на стража по цял ден. Само той може да отдава толкова красиво чест и на кучето, и на облака, и на козата. Само той може да се сбие с друг петел, защото е надникнал в неговите владения. Само той може да се качи на комина на къщата и да извика:
– Аз съм петелът! Аз съм петелът на света!
После петелът скача в престилката на баба и кълве – кълве царевица от пръстите ѝ, и кълве годините ѝ, които се ронят.
Петелът е и мъж, и момче, което се засилва и скача, и лети, лети над оградата.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *