Skip to content

ПЕТ СЕКУНДИ

Седя до теб… Не съм се бръснал ден и половина.
И дясното ти рамо като малка грамофонна плоча свети.
Ще сляза десет сантиметра по-надолу… И ако ме има,
ще те одраскам с музика. И с петънце –
по-алено от цвете.

Не съм се бръснал, за да чуеш как прииждат остри
онези кръгове, които моята брадичка притежава.
Седя до теб. И времето напомня полуостров,
и дясното ти рамо се стопява.
И почти го няма.

Единствената ни утеха е това последно
завъртане на устните в неправилна окръжност.
Не съм се бръснал век и половина… И почти изчезнал,
разглеждам петънцето –
като мека събота.

И като мека събота е тениската ти, която се изправя
и тръгва да си ходи с бавни ноти.
Не съм се бръснал никога, защото съм забравил
за нашата алергия –
да си делим живота.

Като дете – замаяно от грешките на хората,
аз имам пет секунди за болната ни приказка.
Ще се обръсна в събота… И меката ми кожа
ще е с лунички –
повече от пръснатото никога.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *