Skip to content

ПЛАНИНА

Един милиард къртици
сигурно е трябвало да рият,
за да избликне този връх 
и тази планина
с велики разточителства.
И Господа на тази планина
с една божествена мистрия
да си направи гладко цялото небе
и гладко езерото,
по което рибите да тичат.

Един милиард кози
е трябвало да се изкачват и да слизат,
и да направят от скалите камъчета,
а от камъчетата – пътека.
И Господа на тази планина
да дойде по пътеката и да изпие
една паница мляко,
по-голяма от небето.

Един милиард снежинки
сигурно е трябвало да паднат
и да останат чак до лятото
по планината като прясно сирене.
И Господа на тази планина
да ги докосва бавно
и да се чуди
колко са прохладни,
топли и красиви.

Един милиард причини
сигурно е трябвало да се натрупват,
за да ме доведеш при тишината,
докато все още съществува.
А Господа на тази тишина
да си седи и да ни слуша,
и да е толкова щастлив,
че нищо не се чува.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *