Skip to content

ПОСЛЕДНАТА ЯБЪЛКА

Давам ти последната зимна ябълка на света –
и соковете, и залезите, и захарта ѝ.
Опитай ябълката, отхапи я, вкуси ѝ кръвта,
изпий всичките ѝ въздушни и невидими сили.
 
Опитай ябълката, отхапи я, стигни до белите ѝ недра
и нека ароматът на ябълката те изпълни докрая.
Давам ти последната зимна ябълка на любовта,
давам ти соковете си, залезите си и цялото тяло.
 
Давам ти семките и живота, и дрехите, и солта –
само ти знаеш, че ябълката е захарна, но и солена.
Отхапи ябълката, опитай я, вкуси ѝ смъртта,
вкуси последната капка на нейната вена.
 
Разрежи ябълката на парчета – разрежи ѝ плътта,
раздели резените на всичките ни години.
И обичай ябълката – обичай я като светлина,
като кръгла планета, където с теб ще заминем.
 
И иди при градината и при дървото с листа,
и събличай листата от дървото и от телата ни – късни и голи.
Давам ти последната зимна ябълка на света
и те чакам при реката, която върви надолу.
Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *