Skip to content

ПОСЛЕДНАТА ЯБЪЛКА

Давам ти последната зимна ябълка на света –
и соковете, и залезите, и захарта ѝ.
Опитай ябълката, отхапи я, вкуси ѝ кръвта,
изпий всичките ѝ въздушни и невидими сили.
 
Опитай ябълката, отхапи я, стигни до белите ѝ недра
и нека ароматът на ябълката те изпълни докрая.
Давам ти последната зимна ябълка на любовта,
давам ти соковете си, залезите си и цялото тяло.
 
Давам ти семките и живота, и дрехите, и солта –
само ти знаеш, че ябълката е захарна, но и солена.
Отхапи ябълката, опитай я, вкуси ѝ смъртта,
вкуси последната капка на нейната вена.
 
Разрежи ябълката на парчета – разрежи ѝ плътта,
раздели резените на всичките ни години.
И обичай ябълката – обичай я като светлина,
като кръгла планета, където с теб ще заминем.
 
И иди при градината и при дървото с листа,
и събличай листата от дървото и от телата ни – късни и голи.
Давам ти последната зимна ябълка на света
и те чакам при реката, която върви надолу.
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *