Skip to content

ПО ПЪТЯ

Тролейбусът по Цариградско шосе върви успоредно с локалното платно. Гледам през прозореца.
В локалното съвсем бавно, като приклекнал крилат черен кон, набира сили мотор – от тези, които не си знаят силата. Върху него с черен гащиризон и лъскава тъмна каска, слепено с мотора, е ефирното очертание на тяло.
А под каската, тежка и красиво сплетена, с цвят на есенни кестени – се е проточила плитка на момиче. Такава плитка може да има само непременно красиво момиче, неизбежно красиво момиче.
Господи, като ми показваш Пътя, защо не ми показваш и лицето?

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПРОЗА

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *