Skip to content

ПРИРОДА

От толкова години чувам как четеш –
четеш и думите ти скачат по лицето,
и ти се смееш, и се оцветяш в смях.
И идва вятър или пада сняг,
а ти четеш
и аз те чувам.

Прочела си не книги,
а врабчета,
гори,
жита,
измами,
смърт.
Прочела си и завещания за дъжд,
и изречения, които спират, щом те видят.
Прочела си каквото има да се прочете.

Докато ти четеш, аз слушам шумоленето на листа,
аз пиша шумоленето на листа,
а после шумоленето изчезва.
И аз разбирам,
че не съм написал нищо.

И те завивам, за да не настинеш –
насън е лесно да настинеш,
докато четеш.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *