Skip to content

ПРИТЧА

И ви моля – не ми споменавайте,
че живея нататък.
Измислете за такава илюзия 
друг полутон.
И ви казвам, че лисиците вече бродят в лозята,
а в средата на лозето има стръмен –
по-стръмен от прегръдка наклон.

И ви моля – не въздишайте върху листите
като винени дрожди.
И не бъркайте чашите с театралния жест.
И ви казвам, че лисиците стават
по-дълги и сложни
и с опашка отдават на слънцето чест.

И ви казвам, че лисиците имат
всички необятни таланти.
Но когато си мислят за космоса,
стават тъмни на цвят.
И тогава виждаш колко много
небето е паднало
и как само един кос на крилата си
пази целия свят.

Този кос може всичко…
Боже, хладни са дните.
Това лозе размесва тишина и зърна.
И ви казвам – оставете птицата
да ви кацне в косите.
По-нататък е залезът – с опашка,
а на нея – слана.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *