Skip to content

ПРОЛЕТЕН ДЪЖД

Момичето и момчето, които се качват в автобуса при Ректората, са толкова хубави и толкова измокрени, че аз си мисля само хубави неща за дългия пролетен дъжд. Сякаш природата е раззеленила току-що тези същества.
Сядат един до друг, но очевидно не се познават. Свалят раниците си. Върху шушляковите им якета – там, където са били презрамките на раниците, дъждът е оставил еднакви сухи следи. Следите ми приличат на хикс. На големи еднакви хиксове. Пролетният дъжд или е белязал момчето и момичето да се срещнат, или е задраскал една красива възможност. Или пък просто е писал непонятни за мен неща.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *