Skip to content

ПРОЛЕТНИ РЕКИ

Тази пролет реките са изумруденозелени
и студеният цвят на водите е толкова красив.
Искаш ли да се изкъпем в тях – като влюбени мрени,
и който от нас не е риба, да не остане жив.

Искаш ли да плуваме във водите с ледени пръсти
и устните ни да имат вкуса на лед?
Съблечи се, любов… Съблечи си страха,
че за двама ни вече е късно.
Виж – снегът е безкраен, а и той ще умре.

Най-добре е сега ти да плеснеш с опашка по бързея.
Боже, колко си бяла и как ти прилича студът!
Най-добре е за мен да те гледам и да замръзвам –
да замръзвам от страх, че се свършва светът.

Най-добре е да плуваме един срещу друг като луди,
да плуваме като камъчета, като песъчинки, като любов.
Съблечи се завинаги, съблечи си завинаги старите думи!
Говори ми, говори ми – както риба разказва любов.

Говори ми, макар че си капка и жена, и снежинка,
разкажи ми за дъното, към което аз тръгвам сега.
Тази пролет реките са зелени и красиви, и димни
и димят, и текат като моя душа.

А душата ми няма никакво време да чака.
Тази пролет е толкова хладна, че ме втриса съвсем.
Облечи се, любов, облечи си дебелите дрехи
и ела на брега – да поседнеш за малко при мен.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *