Skip to content

ПРОЛЕТНИ РЕКИ

Тази пролет реките са изумруденозелени
и студеният цвят на водите е толкова красив.
Искаш ли да се изкъпем в тях – като влюбени мрени,
и който от нас не е риба, да не остане жив.

Искаш ли да плуваме във водите с ледени пръсти
и устните ни да имат вкуса на лед?
Съблечи се, любов… Съблечи си страха,
че за двама ни вече е късно.
Виж – снегът е безкраен, а и той ще умре.

Най-добре е сега ти да плеснеш с опашка по бързея.
Боже, колко си бяла и как ти прилича студът!
Най-добре е за мен да те гледам и да замръзвам –
да замръзвам от страх, че се свършва светът.

Най-добре е да плуваме един срещу друг като луди,
да плуваме като камъчета, като песъчинки, като любов.
Съблечи се завинаги, съблечи си завинаги старите думи!
Говори ми, говори ми – както риба разказва любов.

Говори ми, макар че си капка и жена, и снежинка,
разкажи ми за дъното, към което аз тръгвам сега.
Тази пролет реките са зелени и красиви, и димни
и димят, и текат като моя душа.

А душата ми няма никакво време да чака.
Тази пролет е толкова хладна, че ме втриса съвсем.
Облечи се, любов, облечи си дебелите дрехи
и ела на брега – да поседнеш за малко при мен.

Share on FacebookTweet about this on TwitterEmail this to someone
Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *