Skip to content

ПРОЛЕТ

Отсега усещам, че е пролет –
птиците ги няма никакви,
а пък мен ръцете ме болят –
значи пръв съм долетял.
Долетял съм тук като кокиче
и сега не ми остава друго –
само да съм бял и малък.
Пръв съм долетял, а птиците
нека се преструват на снежинки
и на ветрове с пера.
Нека свиват като преспи своите гнезда,
нека котката да е доволна,
че ги гледа през прозореца,
и със своята опашка
дълго да им ръкопляска.
Нека печката да пука
със червените си кости,
нека се преструва вечер,
че се е изпепелила
и е болна от любов.
Нека има сняг и огън,
пепел и дърва и нека
аз да съм си долетял до къщата
като птица на два крака,
като птица със ръце.

А пък утре ще е пролет –
няма начин да е друго…

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *